| |
След намерените археологически доказателства относно
употребата и значението на маслиновото дърво, се потвърдил факта, че то
е било едно от най - използваните и обичани дървета заради неговата святост,
икономическа изгода и многото начини за приложение на продуктите му в ежедневието.
На един по-късен етап възниква твърдението, че маслиновото дърво е
донесено в Гърция от Палестина. По-новите доказателства, направени на базата
на цветен прашец, идват да покажат, че маслината е съществувала в Гърция
от периода на Неолита. Според митологията, това дърво е дошло в Гърция
от богинята Атина, която освен това научила гърците как да го отглеждат.
Показател за значимостта на маслиновото дърво за атиняните е факта, че
те рисували богинята Атина с венец от маслинова клонка върху шлема й и
амфора, пълна с маслиново масло. Херодот описва Атина през 5 век пр. Хр.
като център на маслиноотглеждането. Олиото се произвеждало в такова изобилие,
че станало един от основните клонове в износа по онова време. Всъщност
маслиновата култура станала толкова важна за гърците и тяхната икономика,
че маслиновите горички се превърнали в свято място, което само девственици
и честни мъже можели да обработват.
Маслината и нейното масло заемат също така специално място и в Християнската
религия. Възприема се като символ на любов и мир; основна част е от някои
тържествени церемонии; използва се в кандилата, палени в църквите, както
и в малките храмове, срещани във всеки един гръцки дом.
От маслина до зехтин
Зехтина до ден днешен остава символ на чистота и великолепие. Отглеждането
и производствената практика, улесняваща пътуването от дървото до масата,
са модернизирани, но той си остава семпъл в своята елегантност.
Маслините се прибират от Ноември до Март, шест до осем месеца след
техния пролетен цъфтеж. Те изискват много високи средни температури и не
издържат на по-ниски от -12 С. Маслиновите дървета се чувстват добре при
много сух климат и могат да издържат на засушаване и силни ветрове. Затова
съвсем не е изненадващо, че те растат красиво по Средиземноморието - с
неговите меки зими и дълги, топли лета. Средиземноморския регион дава 98%
от производството на зехтин.
На много места маслините се удрят с пръти, за да паднат от дървото
и се събират в големи кошници. Други зехтинопроизводители прилагат механизирано
събиране на плода, включващо нещо, подобно на хобот и машини за клатене
на клоните. Докато трети събират маслините, естествено паднали на земята
или съборени от вятър или дъжд.
Производителите събират маслините точно, когато те си променят цвета,
показвайки по този начин, че почти всичкото олио вече се е оформило и те
са в своя пик на зрялост.
Веднъж събрани, маслините се смачкват още същия ден или най-късно
на следващия. Маслините, непресовани веднага, започват да ферментират.
Всъщност, зехтина е единствената мазнина, която позволява да
бъде консумирана във вида, в който е извлечена от плода.
Преди хиляди години, пресоването се извършвало ръчно в сферични каменни
басейни. Днес, по подобен начин, маслините се смачкват от механични стоманени
камъни. Олиото се отделя от сместа с помощта на центрофуга, което казано
просто означава да се завърти сместа на висока скорост. По този начин се
произвежда така наречения студено пресован зехтин. Нито топлина, нито някакви
химически добавки биват използвани. Пет килограми маслини са необходими
за производството на един литър зехтин. Студеното пресоване позволява да
се запази цвета, вкуса и хранителната стойност на маслината. Зехтина е
единствената мазнина, която позволява да бъде консумирана във вида, в който
е извлечена от плода.
Процеса на лека филтрация се използва, за да се отстрани утайката
и да се получи т.нар. Extra Virgin зехтин с ниво на киселинност по-малко
от 1%. Всяко масло с киселинност по - висока от тази, търпи допълнителна
обработка, с цел премахване на почти всички следи от цвят, мирис, вкус
и киселинност, което го превръща в изключително лек на вкус зехтин. За
да се произведе зехтина, познат като чист зехтин, се добавя Extra Virgin
зехтин към олекотения, за да се получи желаното ниво на вкус и аромат.
Като хубаво вино, всеки вид зехтин се опитва и му се замерва киселинността
преди да бъде бутилиран.
Пак като виното, няма два еднакви зехтина. Всеки е уникален продукт
от почва, климат, маслина и години, както и начин на производство. Маслата
могат да бъдат пикантни или меки и могат да варират от чисти през бледо
зелени до тъмно зелени. Когато са правилно обработени, зехтините могат
да поддържат вкуса, цвета и витамините на маслиновото дърво, от което са
дошли.
|